Вълните на лунния блясък
заливат безлюдния път
и облаци бели от пясък
прегръщат смълчания рът.

Вятър безспирен, рицар в нощта
гали безспирно синя луна
Шумят сухи сънени ниви
и клони шептят изгорели

Гори ни съдбата ни живи
за нашите родни предели.
В свода мастилен мигат звезди,
ручей планински сълзи реди.

И в блянове смътни увлечен,
за славни и тъжни съдби -
помилват ме в спомен далечен
две мили и тихи очи .