StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,036
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,444
   Точки: 2,657,230
   Съобщения: 156,304
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Легенда за връх Мальовица

В мъгли забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
Мальовица - върхът и днес изправя
снага си насред Рила... с поглед твърд.

Легенда най-отдавнашна споделя,
как с името сдобил се е върхът.
На смел хайдутин го нарекли, Мальо,
известен куражлия на духа.

Родил се Мальо в село неголямо
край Искърското китно дефиле,
и въпреки си името презряно,
юнак израсло малкото момче.
Овчар той станал, също кавалджия,
омаен за мнозина музикант,
засвирел ли, се случвало магия
и хората примирали в захлас.
Тъй влюбила се в него и Босилка,
най-гиздавата в този край мома,
във песните му - лековити билки,
що сторили в сърце ѝ чудеса.
И момъкът от хубост обладан ѝ ,
открито си предложил любовта,
поискал я, невеста да му стане,
но рекла тя: „Да дойде есента!“
Приел юнакът сго̀ворно, смирено,
изчакал първо жълтите листа,
но щом се върнал в` време спазарено,
от либето му... нямало следа.

Що станало ли? Хората от село
разказали му, как Емин паша
дошъл с войска, бунтари да смирява,
но мярнал там Босилка за беда.
Видял я и пленен от красотата,
„В харема ми – й казал – ще блестиш!“
Отвлякъл я, без право на отплата.
Не го смилили момини сълзи.

Щом чул това, сърцето му се свило,
но гняв изпълнил Мальови гърди.
Решил, да действа смело, справедливо,
за либето си с чест да отмъсти.
Събрал си чета малка от смелчаци,
и в Рила ги повел за мъст готов,
а после бейове, паши из пущинаци
гинели под острия му нож.
Тъй станал Малъо истински хайдутин,
страшилище за отоманци зли,
но в българите вярата пробудил
за идващите по-честити дни.

Но както и до днес се получава,
предател се намерил. Четник Спас
подучен от пашата, го подмамил
Босилка да спасят в среднощен час.
И воден от желание по нея,
от мисли по моминска чистота,
повярвал на другаря си, злодея,
та спуснали се двама към града.
Заглъхнала гората притаена
в предчувствие за идващото зло,
дори реката спряла възмутена
в брега си, да не дири брод.
И както си вървели в тъмнината,
се чуло гръм и вражески куршум
пронизал право Мальо, а пашата
ръце потрил след злостния зулум.
С простреляни гърди юнакът паднал
в поляната обагрена от кръв,
но погледът му жаден, в планината
вперен бил... към скалния й връх.

Така забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
върхът Мальовица до днес възпява
смъртта юначна на хайдутин твърд.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2020-01-31
прочитания: 32
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход