StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,013
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,410
   Точки: 2,656,994
   Съобщения: 155,881
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Легенда да розата на Айше

Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.

Дѝрил той дълго дюлгерин добър,
навред обикалял със своя катър.
Накрая на Стойне стиснал ръка,
майстор прославен от Дебър града.
Започнал. Работил. Камък връз камък
стените градил сякаш на замък,
два реда прозорци по български сложил,
та слънце да влиза в лоното божие.
Покрил минарето с мед като злато,
върха с полумесец, да грее чудато.
Пода застлал с тухли червени,
същи шевици в килими вградени.
Тавана с резба от дърво украсил,
издялал изкусно звезди и лъчи,
ошарил колоните с пъстри цветя
и храмът просветнал цял в светлина.

Минало време и Стойне решил,
в Дебър да иде, в града си най-мил,
отишъл в дома на Хаджи Хюсеин,
заплата да вземе, за туй що сградил.
На порти потропал, а там на мига
излязла красива девойка една,
с коси като злато, с очи кадифе,
в ръцете си с роза. С открито лице.
Щом зърнала момъка, в у̀плах голям
изпуснала цветето, хукнала в срам,
че щерка била тя на турчина строг,
а ласка съзряла в поглед дълбок.
Навел се дюлгеринът, вдигнал я с плам,
аромата ѝ вдъхнал и влюбил се там
не в розата кървава, а във Айше –
момичето младо... с душа на дете.

/следва продължение/

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2019-09-20
прочитания: 48
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход