Подгонва вятърът вълните,
уплашени те хукват към брега,
зад облаци показват се звездите
и слушат на морето песента.

От песента излизаш ти
и тръгваш по брега.
Бягаща вълна бърза да отмие
твоята следа.
От раковината ли ти роди се
или от миналите дни?
Взех пръчка, в пясъка написах
"О спомен мил, къде си ти?"
Защо остави образа си в мене
след стъпките последни по брега?
Ти трябваше и него да си вземеш!
Не искам спомени, тъга...