Искам да разкажа толкова неща...
вие преценете истина ли е или лъжа!
Само не знам от къде да започна -
една дълга неразказана история.
В повест превърнах един живот,
в който добро и зло се изливат в потоп...
И да започна с \"Имало едно време\" - няма да сгреша
та нали всяка приказка започва с това...
и с едно дете - отгледано с любов, тънело в разкош и суета.
Имало си грижовна майка, всеотдаен баща
и малко сестриче - за игра...
      До тук добре- живот лишен от нищета.
Изминали години, дошла реалността
щастливото детство замени се от горчивата борба.
Борба за насъщния, борба за вода
борба за щастие, борба за свобода...
още по тежко е , когато в битката си сам,
когато липсва приятелско рамо,
на което да поплачеш без срам.
Къде са близките, когато ти трябват?
Когато потънеш в грижи и трудни дела,
да няма към кого да се обърнеш,
някой, който да ти подаде ръка...
     И като във всяка приказка след доброто идва зло,
сега след злото - очаквам добро!