Кажи ми как да те забравя?Кажи как да не мисля за теб?Как да я няма болката,щом вече не си до мен?Да,нарани ме жестоко и днес аз плача за теб,и днес е същата мъка,както в последния ни ден.С какво тя е повече от мен?Заради какво я предпочете?Нима любовта ми към теб не беше достатъчна?Обичах те повече от всичко,за тебе бях готова да умра,да понеса и наи-голямата мъка,но заедно с теб,хванати за ръка.И днес все така те обичам,и днес отново тръпна за теб,искам отново да се усмихна,искам да те усетя отново до мен.Да,ти се завръщаш,знаеш че аз вярвам в теб,знаеш че съм готова на всичко за да бъда още секунда с теб.ти се възползваш от моята слабост,караш ме отново да полетя,да вярвам във вечното щастие и дори в любовта.Но това е момент на измама,ти просто така пожела,доиде да отнемеш с измама,онова което не бе получил до сега.Не зная защо ти повярвах,защобях толкова слаба в този момент,защо се отдадох на твойта измама,защо повярвах на лъжата голяма.Отдадох ти се без да се замисля,аз просто вярвах в любовта.Повярвах на твоето "ОБИЧАМ ТЕ" и сега отново плача сама.Тя ти прости,ти се върна при нея,а мен остави да страдам сега.Ти подигра се с мойта невинност,поигра и с мойта душа,а после захвърли жалките остатъци в дълбока пропаст от тъга.Ти може би сега щастлив си при нея и радваш се на всеки миг любов,а аз проклинам всеки миг с тебе,проклинам живота суров.С какво заслужих тази болка,с какво пред тебе аз сгреших,че не се поколеба да ме използваш и после да ме унижиш.Не ще забравя нито миг изживян с теб,не ще забравя целувките и нежните ти думи,макар измамни те за мен са днес,единствения спомен,че щастието всъщност съществува.