Душата ми във
тяло се превъплащава.
Дявола на грешник
не прощава.

Денем се пека в
огнйовете на ада,
а нощем дяволът разклажда
вечно неутолима жажда.

Жажда за живот
във мене има,
ала жегата на огъня
става все по-непоносима.

И като Феникс
аз от пепелта
един ден се надявам
пак да полетя,

с огнени крила
волно да се рея в небеса
лишени от нещастие и тъга.

Уви!Навярно дяволът
ще изпепели
и тези ми мечти.

Дали?
Обаче ще реши
сълзата която не гори,
и огнйоветв на ада
един ден ще потуши....