StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 159,120
   Потребители: 12,289
   Автори: 3,974
   Коментари: 301,407
   Точки: 2,634,714
   Съобщения: 114,945
   Лексикони: 4,473
   Снимки: 10,821

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изповедта на Пегас

- Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...

Така ме кръстиха, когато бях във цирка.
Тогава жънех слава. Бях звезда.
Гърбът ми яздеше дресирана мисирка*
и хранеха ме с дъхава трева...

О, времена, отдавна отлетяли
със полета на прилеп късокрил...
Сега каруца влача в диво село -
Тогава джентълмен бях... със изтънчен стил...

Дори слоницата Принцеса (таз кокона)
щом видеше ме и омекваха краката...
Забравяше си името, дори и слона -
Букети даваше ми... а тъй вкусни са цветята...

Лицето ми изпълваше плакати,
копитцата ми бяха с педикюр -
А днес... краката ми космати
веднъж дори не среса селяндура...

На всичкото отгоре и простака
и ново име взе, че ми натрапи.
И от Пегас (с което цепех мрака)
сега наричат ме с плебейско... Папи...

Такова унижение не бях сънувал!
Каква беда за мен, аристократа!
Със зебра - царица африканска съм палувал,
а вижте ме... Изливам си душата... пред свинята...

Пък тя грухти пред мене, угоена...
И грам внимание дори не ми обръща...
На мене - гордостта на всяка сцена -
от падението... чак ми се повръща...

Та моят монолог и Шекспир сам
би оценил, и въплътил във драма!
Какво се случи, какъв убийствен срам!
А пък храната ми е стара слама...

Не вярваш? Как искам да ви лъжа!
Уви, мизерията, падението са пълни -
Това е моят ад! Сега се пържа
и дните ми са като нощи тъмни...

Как унижавам се със моите маниери,
изтънчен вкус, обноски на конте,
пред тази тук, която ми се звери
и миг не спира даже да яде...

Веднъж дори ми каза, че досаждам
със речите си... И че се повтарям...
Погледна ме тъй, сякаш храната и изяждам,
вместо да е горда, че от времето свое и отделям...

Не е живот това, а е тегло!
И то буквално... как тежи каруцата...
Обидно е със мойто потекло -
Преди пред публика... сега на улицата...

Превърнат в роб на някакъв дебил -
От Пегас, паднал на нивото... Папи...
Къде е славата ми, моят звезден стил,
бомбето ми, красивите чорапи?

Е, пак не стигнах до сърцето на свинята -
От кочината си, не вижда по далеч...
Дано ме разбере овцата
и види блясъка... във късата ми реч...

        *****

Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз.
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...

Така ме кръстиха, когато бях в цирка -
Тогава жънех слава. Бях звезда.
Гърбът ми яздеше дресирана мисирка
и хранеха ме с дъхава трева...

---------------------------
-----------------------
------------------
--------------
-----------

На всичкото отгоре и простака
и ново име взе, че ми натрапи...
И от Пегас (с което цепех мрака)
сега наричат ме с плебейско... Папи...

-------------------------------
--------------------------
----------------------
------------------
--------------

Е, пак не стигнах до сърцето на овцата -
От кошарата си, не вижда по далеч...
Дано ме разбере козата
и види блясъка... във късата ми реч...

26.01.2017.

Георги Каменов

Мисирка - Пуйка ;^))


Какво ме вдъхнови?!
Изгубих от мен предложен поетичен бас
и от магарешка позиция, стих трябваше да пиша аз...
Това е. Тук подписвам се... Пегас :0))
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2017-02-03
прочитания: 189
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход