По алеята тъй тихо
вървя и търся те сега...
Не чувам как птиците край мене
нашепват ми за пролетта.
И вятър пролетно ме гали
посява пролетни цветя.
Дървета кланяйки се нежно
нашепват ми и те за пролетта.
Ще откъсна клонка люляк да ухае
и напомня ми за пролетта.
Бъди ти ранна пролет във деня ми
и късна есен във нощта
Недей да бъдеш зима тъй студена!
Бъди ти лято
топли ти моята снага!
И когато зажаднееш мъничко за хладина
гмурни се заедно със мене...
Че ази не умея и да плувам...
Без твоята любов
от страх да не умра!