Свещта догаря и накрая губи своя плам,
а мъж без лице рисува с катран.
Времето на тази крива улица е спряло,
за да погледне в своето вълшебно огледало.
Вещица стара омайва моряци,
а мъжът без лице поставя огнени знаци.
Дебела слугиня чисти помия
и скитникът моли за малко магия
Луната пак мълчи,
нечий сън горчи,
навън тихичко ръми,
порой от думи тази нощ вали.
Някой е оставил душата си отворена,
този някой е забравил една сълза отронена.
И някой друг е наранил,
някой на някого болката е подарил.
В този град,град на суета,
в този свят,свят на самота.
FIUF