Побързай по-добре,
аз вече избягах.
Оставих тези две ръце,
които винаги са ме стягали.
На сън, понякога се виждам,
бродещ из мрачните места,
винаги търсещ илюзии,
в тази доста по-празна душа.

Май никой освен мен не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)

Сега за какво ме питаш,
нима там ти е добре?
Защото винаги залиташ
и търсиш ръка от мен.
Нито ангел, нито демон,
аз просто съм човек.
И всъщност търся време,
колкото да бъда мен...
Да, да бъда мен...

Май никой освен мен не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)

Аз знам, може би, къде искам да съм.
Моите желания ме върнаха в този сън,
И продължавам да имам
всички причини да полетя.
Само ми трябват крила...

Защо се отказваме,
винаги паднали?
Аз не искам вятъра да ме носи.
Доколко ще бъде опасно, сам
да се кача отново там?

Май никой освен мен не може,
дали за теб ще съм този,
който ще те качи там - горе?
(в мястото на добрите мисли)