В гора от спомени се скитам,
а разранените нозе оставят кървави следи.
И пак за път и посока те питам,
а ти оставяш душата ми на бавен огън да гори.
В мислите ми вятърът ридае като изгубено дете,
а ти към мен протягаш ледени ръце.
Моля те, внимавай да не счупиш стъкленото ми сърце,
че не ще мога веч да виждам хубавото ти лице.
Две души се гонят и сливат се в безкрая.
Две души – някога това били сме аз и ти.
Но сега ме наказваш като ангел прогонен от рая,
защото сърцето във тебе горчи.
Искаш ли да видиш как страдам?
Искаш ли да видиш как пропадам?
Искаш ли да ме видиш в прахта?
И въобще някога искал ли си ме?
FIUF