Глупостта

Стоеше, чакаше за светло утро

и питаше - защо, кога?

А времето минаваше си тихо

не искаше да чуе за това.

И с времето, косите бели, кости остарели,

той мислеше - владея мъдростта,

но всъщност само видимо, той променен е,

а вътрешно - море на глупостта.

Така отмина си живота

и времето за миг не спря,

а чакащия светлина в мрака,

така и не видя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf