|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 164,959
Потребители: 12,367
Автори: 4,003
Коментари: 318,683
Точки: 2,647,742
Съобщения: 155,427
Лексикони: 4,499
Снимки: 10,767
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
ГАЛИНА (6)
(продължение от 20.12.2014)
Д о м ъ т н а Г а л и н а
Домът й – бетонни панели,
свръх бог са снагата прострели.
Затворена като в черупка,
все по-често зеленце хрупка.
Наместо масло и колбаси –
салатата масата краси...
Работи невеста Галина –
учителка в детска градина.
Нелеко изхранва децата,
със скромната малка заплата.
Издръжка бащата изпраща –
с тях тока и наема плаща.
Ридае Галина, тъгува:
„Без обич животът не струва.“
Пролива си дребни сълзици,
заменила младост с жълтици.
Оплаква си участ горчива.
Теши се, че все още е жива.
Останало цвете самичко,
днес трябва да мисли за всичко:
за дом, за храната, децата –
със спомени тежки в душата.
Едничка си има утеха:
„Добре, че децата не взеха!“
Ах, Галя, Галка, Галина,
земята е цветна градина...
Тя рицари много познава,
но никой сърце не дарява
на първия рицар преминал
с попътния вятър в чужбина!
18 ч., 18 януари 2012
Редактирано: 17:45 ч.,12 декември 2014 (край)
Информация:: Поемата е включена в „Повеите на любовта“ - трета книга - (под печат)
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
