StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,473
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,557
   Точки: 2,643,440
   Съобщения: 152,426
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕДНА НЕДОРАЗКАЗАНА ЛЕГЕНДА

"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди, 
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди, 
но тъй и не излъгах самотата. 

Не ме поглеждай с поглед притеснен. 
Наистина съм луд, бъди спокоен! 
Отдавна лудостта живее в мен, 
свикнал съм с нея, както с меча боен... 

Да продължа! Веднъж на всеки хиляда години 
отивам някъде, за да се изповядам, 
за болката от липсваща любима,
за мъртвите, които след себе си оставям... "

Кръчмарят трепна и извика с глас
по-силен от гърмежите на буря:
" Помагайте - от лудият тук съм нападнат аз"
А по крачола му стече се гореща струя...

И втурнаха се хората без ред
с пиянска мощ - тълпа, в която всичките си пречат, 
а неговото лице стана лед, 
ръката му помилва нежно меча... 

Не бе изтекъл миг, но кръв изтече много
и всички те... не бяха вече живи... 
Кръчмарят молеше се, сетил се за Бога, 
а онзи го погледна със усмивка крива. 

"Поръчах бренди и дойдох с добро
историята си само да разкажа. 
За питието плащам със сребро, 
а за лъжата ти... ще те накажа...

Напразно молиш се! Тук само аз те чувам! 
А милост няма в моето сърце!...
На своята съдба робувам
и нося смърт във двете си ръце... 

Ти проигра възможността да бъдеш жив! 
Дошло е време да се срещнеш с вечността.
И без това живота ти бе сив, 
поне докато срешна мене... и смъртта..."

Ударът бе бърз, блестящ... и смъртоносен... 
Кръчмарят свлече се сред своите черва, 
а във очите му четеше се въпроса - 
Къде сгреши и как това го сполетя?

Убиецът избърса меча си в покривка мръснобяла
и я беляза с кървави следи, 
огледа се във кръчмата, гробовно опустяла, 
наля си чаша бренди... и отпи... 

Въздъхна тежко. Пак отпи. Доля. 
А после и повтори, и потрети.
Отвън луната скри се, заваля, 
а вълците запяха вълчи песни... 

"Е, пак се случи... Всеки път едно и също... 
Но мъртвите не могат да ме мразят!...
А другото, което е присъщо
е също, че отлично тайни пазят...

И тази изповед ще е, като останалите - 
Пред трупове... Добре ме изигра съдбата...
Или пък тях?..." а после коленичи той пред падналите
и заразказва за истината, сделката... И за цената... 

       *****

Каква бе неговата история? Не знам - 
Ухо отлепих аз от тънката врата... 
Разбрах едно - той трябваше да бъде вечно сам, 
разкриех ли го... се венчавах със смъртта...

29.01.2019.

Георги Каменов
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2019-07-09
прочитания: 73
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход