StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,022
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,429
   Точки: 2,657,077
   Съобщения: 156,047
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Да

Той те обича, Ноел.

Знаеш ли как те обича?!

И… личи по очите му.

Все е плакал нощес…

А заспива. Край своята… жрица.

Той те обича. И днес.

Но е в страх. От себе си.

И мълчание е до днес.

Няма как да види

очите ти.

Мъчно е.

Често сяда под двете брези.

Чака… Да се явиш.

Труден момент.

Неочаквано труден.

И не спира да плаче до днес.

Сам оплете конците…

Не обичаше… себе си,

скитника. Но те търси.

Още…

Обича теб.

Само болка е

душата му.

Не вярвай,  че е забравил.

(Сега живее в

безвремие.)

Всяка нощ,

всеки миг,

всеки слънчев лъч –

в косата ти,

Всяка капка роса

по тялото ти,

тогава,  когато те чакаше,

и се будеше – може би, в пет…

Още го прави. Скришом.

От теб. И от себе си.

Продължава.

До безобразие, Ноел.

Отчита грешките, старите,

но, опитвайки да забрави,

прави нови,

и нови… обичайки теб.

(Себе си е забравил.)

Неизбежно е.

Не помни.

Но те обича. Днес.

Виж… Ноел.

Той е плакал…

Нощес.

Сега не е праведен.

Но живее

в собствената си поквара…

И  му е трудно да прекрачи.

Ров… дълбок, колкото

душата му,

Когато беше друг,

когато беше себе си…

И благост, и обич

сипеше… върху теб.

Не вярвай, че е забравил.

Стъклото, което му е

параван (и нищо, че е мръсно),

пропуска светлинка… Едвам.

Да, Ноел.

Да.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-05-19
прочитания: 327
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход