БУРЯ

Разпилени ята
от уплашени птици,
тръпнеща нощ
крие лунни зеници.
В полумрака небето
изригва гръмовно
нова болка горчи
във очите отровно.
В миг бурята секна
дъха на нощта,
със димна завеса,
пелени от дъжда.
И ти пак си тук,
и аз съм до тебе,
да се скрием от бурята
има ли време?
С крясък до смърт
бягат лунните птици,
трепери морето
от жарки езици.
Пробожда земята
дъх огнен, свиреп
като писък узрява
страхът вътре в теб.
Тя сплете на възел
съдбовния ход,
избухна със ярост
в небесния свод,
нажежи до червено
искрите на здрача
назъбени копия
в мрака подскачат.
Луда омраза
пълзи по земята
кошмарно се спуска
в мига и мъглата,
но злобно вещае
и студ и безпътица,
а отваря светът
нова зъзнеща страница.
Пиян от дъжда
и от чуждо одумване
светът се разклати
без смях и сънуване
и днес е оголен,
почернен, разбит-
пепелища, родени
от клечка кибрит.
В разпилени отломки
угасна жарта.
В срутени къщи
се къпе нощта.
Само вятър разбунен,
докрай полудял
порив- стихия
в тишината е дал.
Изгуби зората
и мига светлина,
газ на талази
почерни деня.
След бурята
всичко красиво загина,
дали вярваш, че в утрото
пак ще ни има?

Галена Върбева