StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,075
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,868
   Точки: 2,648,610
   Съобщения: 156,132
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Балада за синеокото момче - VI

Луна над ширналата ръж
изгрява бавно, величава.

Момчето станало e мъж,
към светла къща приближава.


Не бе русалка, ала там
го чака влюбена девица

в селцето малко, сякаш в храм,

с коси разпуснати на жрица.


Греди на еркер и балкон,
като в онези Капулети.

Ромео правеше поклон

и я възнасяше в куплети.


Но денем в сините очи
тъга издайно се прокрадва –

крила си няма да лети,

но пък китарата го грабва.


Дочул в Родопа планина
веднъж Орфееви балади,

в крайдунавската равнина,

на житни ниви привкус даде.


И клубът селски опустя,

от чалга дето се тресеше.

Припяват тихичко с уста

връстниците му нова песен.


А видеше ли някой ден
орел високо да се вие,

с Икарски дух бе запленен

готов и слънцето да скрие!


И на реката верен син,
в живота, лесен или труден,

той с планер бял в простора син

летеше лек и пеперуден...


Прелиствам земния си дял,
с героя себе си сравнявам,

че като него съм мечтал

и като него съм раняван.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-04-07
прочитания: 129
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход