StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,618
   Точки: 2,643,681
   Съобщения: 152,329
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Балада за синеокото момче - V

Прогледна русото момче:
реката станала бе мътна
и ядна беше, сякаш че
бе стигнала до кръстопътя.

На север пушеци димят,
на юг пустеят златни ниви.
Навярно друг бе този свят
познат му тук преди години,

когато имаше очи,
криле – да литне  нависоко
и кораб дълго да ручи
нагазил талвега дълбоко.

Заплетен в речните върби,
да лови риби златопери
и дълго, дълго да скърби
русалката ли не намери.

Да тича в зрелите жита
и да превръща всичко в песен.
Ах, тази дивна красота
как правеше живота лесен.

А после всичко пропиля
в стремежа си към съвършенство...
Но стана чудо! Ето, на –
отново чувства и блаженства.

В тръстики вятър шумоли,
със лодка пак в реката плава.
Русалки няма. Надали
и с мелници ще се сражава,

тъй както онзи Дон Кихот
със коня си и Санчо Панса.
Защо му тикат тоз живот,
редил тъй дълго пасианса?

Дали любимите неща
отново ще го завладеят
или ще тънат във нощта
на старата и нова Гея?


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-04-05
прочитания: 150
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход