StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,086
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,489
   Точки: 2,649,544
   Съобщения: 153,238
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Балада за синеокото момче - IV

Не бях сънувал дълго аз

момчето мое, синеоко.

Създал го бях да бъде част

от нас, заседнало дълбоко.

 

Без чувства, зрение и слух

то беше станало голямо.

Навярно силният му дух

на този бряг крепи го само.

 

Сирени корабни зоват

да тръгне с тях на път далечен,

а той стоеше, ням и сляп,

на фар превърнал се извечен.

 

Развява вятърът перчем,

полъхва хлад и свечерява.

В русалка речна го вречем

и тя в съня му се явява.

 

И колко дълго тук стоя,

вода край него що изтече,

тежеше моята вина,

че в стих окастрих го момчето.

 

Видя, изпълнено с нега,

как ханът Дунава преплува

и Ботев слиза на брега

земя свещена да целува.

 

Тогава друго е било –

на чест и слава – славно време…

А днес сияе НЛО,

кого на кораба ще вземе?

 

Виси над малкото селце –

високо вдигне, после спусне

и като лекичко перце

момчето взе в лъчи изкусно.

 

На борда рентгенът зелен

прегледа го и коригира

и с нови чувства запленен

го върна зрящо на баира.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-04-04
прочитания: 125
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход