Защо така, със нея ти се подигра,
във лудостта - душата ѝ прогони,
защо остави я да гние в пепелта,
и като майска пъпка със замах орони.
Какво накара те да бъдеш зла,
себична, подла, арогантна, ниска,
със лекота обрече я да тъне в нищета,
срамувайки се - прошката ти да поиска.
Удари я и после повали я,
натика я безцеремонна във калта,
краката си в одеждите ѝ ти избърса,
но пак от теб не ще си тръгне яростта.
ФИНАЛ!
Дори за сбогом ти не поздрави,
остави я потъпкана във хорските крака,
загина и последната надежда,
в гърдите ти да бие ДОБРОТА!