Десет секунди до дванайсет отброи
странен часовник - сякаш в сутерена-
изведнъж в огромната камина се строполи
полуизтлял скелет върху бесилка черна.

Оземи щом удари се, лик човешки прие;
в миг втурна се към тленните останки
на друг малък ковчег и ръката пое
на женичка невзрачна със стройна осанка.

- Измамник държавен, фалшификатор на пари,
господин Жак бе доста добър алхимик,
когато на краля любовницата затри
с отрова- така се прочу за велик.

Онемяла Маргарита с отворена уста
и с бледно лице надолу погледна.
Видя как през някаква странична врата
ковчег и бесилка във мрака изчезват.

Жената на Жак коленичи пред нея
да целуне коляното й с наведена глава,
а в камината подаде се следващият скелет,
обезглавен и с отсечена лява ръка.

- Граф Роберт- Коровиев обяснява й вещо.
Обърнете внимание, обратно е тука:
на кралица любовник, ах, колко е смешно
и отравя той свойта съпруга.

След малко набързо се разигра
сцена, престъпна, кървава, черна-
някой удари със нож във гърба
мъж с мантия, току-що напуснал ковчега.

И чу се един тъй сподавен вик,
подаде се от камината труп, почти разложен.
Маргарита замижа да припадне, но в миг
шишенце за смъркане под носа й се сложи.

Към Маргарита се приближаваше дама,
накуцваща, в странен дървен ботуш:
- Известната в Палермо госпожа Тофана
сред дамите, на които дотегне нечий съпруг.

Тофана продаваше стъкленички с вода
за последното „представление в семейния театър”.
Жената нагостява съпруга си така,
че утре е свободна като пролетния вятър.

С испанско ботушче на левия крак,
със кърпа зелена на врата й охлузен,
защото пазачите в тъмничния мрак
я удушиха заради отровените съпрузи.

Онази там млада, красива жена
бе подмамена в килера на едно кафене.
След девет месеца момче тя роди на света
и с кърпа удуши тя свойто дете.

И трийсет години тя вече подред
таз кърпа на шкафа си сутрин намира,
но мечтае от нея да се отърве.
- О, кралице, името ми е Фрида.

Гости прииждаха като стена
и сред облечените с фракове мъже
се изкачваха голите женски тела,
а балът в разгар сатанински тече.

Маркиза- отрови тя цяла родά-
два брата, сестри две, баща- за пари.
Минкина- изгори тя лицето с маша за коса
на слугинята. Рудолф- магьосник, алхимик.

И тоз алхимик е, но бе той обесен.
Ах, ето и нея- в Стразбур държа публичен дом.
А този хлапак от фантазията си понесен
любимата си продаде в публичен дом.

Отдолу течеше безкрайна река,
а изворът- камина продължава да бълва.
Така мина час и втори почнά,
а тялото й страшна умора изпълва.

Болка остра прониза дясната й ръка,
зъби стисна. Пълчищата гости не спират,
на колонката до нея тя се подпря.
От танци стените ритмично пулсират.

Ни Месалина, ни Цезар в тълпите безкрайни
интересуваха нейните сетива;
ни палачи, доносници, агенти тайни-
в едно тя лицата им вижда сега.

Херцози, крале, кавалери и сводници,
тъмничари, убийци, безумци, мошеници,
развратители на малолетни, бездомници,
обесени, отровителки, изменници.

Най- тежки страдания й причини
коляното дясно, което целуваха.
Със някаква гъба някой го разтри,
на невиждащи болката й се преструваха.

Маргарита към края на третия час
хвърли поглед отчаян надолу и трепна-
потокът от гости редее, тогаз
облекчена надежда в очите й светна.

- Гуляйджиите брокенски- последни са вечно.
Ах не, още един. Не, двама са! Да.
Двама нови се влачат безконечно...
Това бе!-  И стълбата веч опустя.

(Следва прждължение)