Жена си,а още едва дете.
О,дете,наивно си,вярващо...
Ако утрото настъпи,
порасни и спомените дълбоко зарови.
Ако утрото настъпи,
усмивката слънчева запази,
а сълзите си под маската на жена скрий.
Не живей в мечтите,
когато утрото настъпи-
реалността прегърни-
тя твоя чуден стъклен свят ще разруши.
Ако утрото за теб настъпи-
нека от душата на дете,
жена с маска на хуморист се създаде,
само така детето реалността ще понесе.