Чувството там долу,
пробива път отвътре в мен.
Създава доста рани и аз изпадам в плен
на бързи вълни и скорост огромна,
аз съм в еуфория и друго не мога.
За първи път, от години насам,
аз живея успешно, без дори да го знам.
Каквото има да науча или разбера,
моят първи ден не би помнил това.

Така че, достатъчно сили
аз ще използвам срещу мен.
Ще бъда много бърз и няма да съм в плен.
Аз имам малка вина,
че забравих неща,
но моята роля не се изчерпва с това.
Използвайки себе си, аз стигам до теб,
бързо те обхващам и с много късмет,
овладявам твоите мисли и давам напред.
И така вървя от човек на човек,
а ти защо си мислиш, че се чувствам добре?