Честита пролет!

Не снегът се топи – от небето мъглата се стича
и тече сред тревите на сиви и сини вълни;
и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича,
сякаш бяло сребро на небесна камбана звъни.

През златиста паяжина слънчев конец се провира
и пилее, опънат до скъсване, приказен звън –
тънка слънчева струна, която, докосната, свири
вдъхновена вълшебна кантата за вятър и сън.

И прозвънват тревите, звъни от покой тишината,
звънко пъпките пукат, зачеват дърветата плод,
и притихнал, светът синевата звъняща намята
и над всичко кристално прозвънва небесният свод.

А след преспите бели очите ловят пъстротата,
тя препълва зениците, грабва ни в приказен плен,
бие звънко в прозорците, светло прозвънват стъклата
– красотата звъни...

И откликва душата у мен!