В небето плува облак златен
със снага горяща над дива планина,
от полето чува повик необятен -
от тъма не зряща за жива светлина.
Дълбокият, отчаян вопъл
изпратен от тъмата черна
достига небосвода топъл
и първата звезда вечерна.
И тя се стрелва от небето
към тъмното и тъжното поле,
но уцелва облака, където
е неговото алено сърце.
От болката дошла, тъй, изведнъж
в тихия, спокоен здрач,
от облак златен руква дъжд,
от сърце ранено - златен плач.
***
В небето плува облак златен
със снага огрята в светлина,
от полето чува повик благодатен
и песента изпята в утринта.