Когато зимно слънце се пробужда
и спуска се в ладия денят,
ту блика светлина в зла надежда,
ту гасне жар в преспи от тъга.

Очите ми - угаснали вулкани
откривай в овъглено огледало.
Търси ръцете ми в настръхналите клони,
където в скрежа времето е спряло.

Пропуква се Зората като мак в жарава.
Ридае в ледения ритъм утринта корава.
Когато уловиш в преспите една искрица,
ще полетиш към пламъка с криле на птица!