Слънцето помръкна -
сиво-черен облак
с дланта си го закри...
Кълбета прах
вятърът повдигна
и в нежните треви
със свистене ги разби.
Птиците замлъкнаха,
небето натежа...
Разстла се
задушлива
плътна
тъга...

Синевата,
от облаци нахапана,
мълния раздра.
Олюля се въздухът
и
изтрещя.

Посипаха се
тежки ледени сълзи -
град цветята покоси,
а бяха напъпили
мечти...