Издухал силно тишината
и пуснал ехото зад нейния гръб -
... вятърът примамил е мрачината
до следващия сблъсък в съдбовен кръг.
А светлината примигва жално в мрака,
разпъната от него на кръст,
за да не покаже следата
и за да не стигне високия връх.
Повярвал ли е той истински в добротата
или пак е заел поза нащрек?
Довеял много мъка от далечината
накрая подсвирна й пръв.