Тази сутрин от прозорчето на моята стая
погледнах и видях
целия град.
Цялата хорска нищета и тъга,
всеки тича уморен и бяга,
да не закъснее
да не изтърве поредния
минаваш автобус.
Поглеждам пак през същото това прозорче
и виждам малките разплакани деца,
които лека полека извървяват първите
си няколко невинни крачки.
През това прозорче виждам света.
Голям,
Страшен,
Наивен и прозрачен.
През прозореца на моята душа обаче не е така
защото аз,
все още вярвам в чудеса.

2008г.