Гръм и мълнии разцепват небето,
демони задъхани в мрака свистят...
Ветрове и бури вият свирепо,
зловещи викове – навсякъде ехтят...
Разлюляват се дърветата в гората,
дъжд пороен - започва да вали...
Листа от клоните падат на земята,
покосени - от смъртоносни стрели...
Мръзнат, вехнат от студ и цветята,
в лепкавата кал – оставят бледи следи...
В леден плащ обвити от мъглата,
настъпва край - на светлите им дни...
Всичко красиво - умира в забрава,
вкочанено от студ и горчива тъга...
В черната Земя - дълбоко заровено остава,
изгубвайки завинаги – своята свобода...