Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
забързаната песен на потоците
изпълва се с изгряващи звънчета,
омаяни в дъха на сенокоса
по златни нишки гонят се пчелите,
следа от самодиви светлокоси –
мъниста ронят в утрото тревите.
Към ласкавите пориви на вятъра
елите пазят хладна непреклонност.
Потънеш ли в зелените обятия,
незнаен аромат те омагьосва
и влива се в сърцето ти подарък
със силата на онзи звук неземен,
изтръгнат от душата на гайдаря,
надмогнал и разстояния, и време.
И после над овразите скалисти,
нощта крилата тъмни щом разпери,
звездите слизат ниско, много ниско
заслушани във тайните Орфееви…