Първият порив на вятъра
като въздишка
мина край мен.
Тихо стана и тъмно
като болка
от порив ранен.
Затуптяха капки дъждовни
по зелената крехка трева.
Тези минути- за мене съдбовни
разтвориха мойта душа.
И някак неусетно и леко
горчилката от нея изплува.
С очите си взрях се далеко,
а вятърът спря да лудува.
И дъждът поутихна. И даже
съвсем, съвсем намаля.
Замириса въздухът влажен
с дъх на пролетни ранни цветя.
Стоях онемяла. По мене
се стичаха капки роса.
И благодарих за този дар безценен
-в сърцето ми пристигна пролетта!