Узря последната звезда
и сънено напусна мрака
разтърси с огън Слънцето земята
търкулна се по небесата.

Небето жадно се протегна
изпи морето и въздъхна,
не бе за него глътката вълшебна
и в миг на дъжд я върна.

Вечерницата се пробуди
разбута облаците бели
и кървав залеза прегърна
Луната своята сестра си върна.