В пазвата на вечерта нежно утро се е свило,чака слънцето в тъма от индигово мастило.А звездите като блян са обсипали небето.Вятър бавно, сякаш с длан прави къдри по морето.Облакът и той пиян, плащове от пух размаха а луната пък със свян-своята усмивка плаха.Сън от приказка дошъл, на вратата тихо спира -после бавно, като в сън, моята душа намира.Този сън потъва в мен, нежно ме люлее в мрака.Ту е топъл, ту - студен, а дали ще ме дочака?Утрото е вече тук, мойта нощ го е родилаа денят трепти със звук, блясък и прекрасна сила.