Пресъхват влюбените устни на капчука -

по бедрата на реката се топят.

Заплита вятърът косите на бамбука.

Как съмва се лениво днес денят!

Навява влажен мирис от далечен път.

И тъй блажено чуруликат птици,

където дивни лотоси разголват гръд.

Все още чувам ясно тези звуци.

Жужат щурците по ’’Китайската стена’’.

А тя загърлена е в дъхави треви.

Извива дългата си гъвкава снага

полегнала на стръмни планини.

Съзирам някакви неясни йероглифи.

Навярно някой тук обичал е жена.

За него в стихове рисувала любов и

го очаквала да се завърне у дома.

Картините в просъница отлитат.

Пробуждам се изпълнена с мечти

от цветни спомени, които бликат.

И плисва утро в абаносовите ми очи.

11.09.2012