Защо ли се бавиш, усмихната пролет, дяволито зад хълма надничаш напук, и ето зад слънцето, облаци пори ятото щъркели пристигнало тук. В морето оглежда се слънчице палаво, закачливо наднича зад облака син, сякаш детенце пакост направило, скрито виновно зад стария скрин. Аз чакам да дойдеш отново усмихната, с усмивка на влюбено, младо момче, с чар на девойка нежно притихнала, с чуруликане весело на сиво врабче.