УТРО В ПЛАНИНАТА Тръби зора над планината. &nbsp;&nbsp;&nbsp; Отръскват върховете &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; сънищата си дълбоки &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; и денят събаря с рамо &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; черната ограда на нощта. Потича буйната река на гласовете и засиява всичко в цветове. Среброто на росата блести в неокосената ливада. През танца на глухарчета, &nbsp;&nbsp;&nbsp; жълтурчета и незабравки, &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; ме търси слънцето с лъчи. Съборило с крака росата, &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; прокарва щастието &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; своята пътека бяла към пеещата линия на хоризонта.