УТРО НА БОТЕВ ВРЪХ
На утрото в розовината плува
самотната душа на Ботев връх.
С роса върхът измива своята снага,
посипана със звезден прах
от преминаващи съзвездия,
отъркали се в мощния му гръб
в нощта безлунна.
Сега плещите му широки
разместват пластовете на пространството,
за да прокарат път на слънцето.
Тук светлината не познава колебания.
Тук слънцето,
пета забило в твърдината спира,
оглежда дългия си път
и на земята праща своето приветствие.
А после,
щом скокне от върха,
кой може вече да го спре?