StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,434
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,458
   Точки: 2,643,013
   Съобщения: 151,079
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тишината потъна в необята

Потърсих вятъра зад хълма скрит.
Опитах се да го заговоря.
Докато стане по-разговорлив.
Ще пробвам да го поразходя.

Потънах в тишината на прекраен миг.

Забравих що е тъга и болка.
Пренесох се в древен мит.
Заспах щом мрака се заразхожда.

Грабнах топъл слънчев лъч.
Засилих се към реката.
Да разпеня всеки ручей див.
И да посея зрънце на добратата.

Усетих изведнъж свеж планински дъх.
И се спрях край гората.
Зашепнах на тревата с глас тих.
Налюбувах й се на цветята.

Любовта се шмугна зад храста скрит
Тишината потъна в необята.
А вятърът подаде глава сърдит.
Размаха пръст и се скрих от уплаха.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2014-01-16
прочитания: 234
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход