С ритъма на капките дъждовни,
вкусили от свободата хлад,
в нощите и дните ни съдбовни
пак пулсира с нежност моят град.

Зеленеят се вършини млади,
ароматни, извисяват се ели
и под искрените звездопади,
пролетен, дъждецът все вали...

Напоява мощно той земята,
силни ручеи, потоци и реки.
В тях отрано рибата се мята,
отзарана вече си рибар и ти!

Омагьоса клонче таз мома игрива
и от него падна пролетна роса.
Нека свободата - волна и щастлива
царства над земята, води тя света!