Ще литна като зимен дим -
в(ъв) небето призрак гол.
С очите взел простор един,
с душа, любов и морска сол.

Ще чезна в облаци от сласт,
обрал по пътя звезден миг,
взел в сърцето лунна страст
и в безкрая - твоят лик.

Ще прегръщам ветровете
и вселенски мрак и студ -
с безчувствени ръце отнети.
Но пак ще бъда в твоят скут.

Ще потъна в тъмна бездна,
открил невидимото там,
но няма нивга да изчезна,
частица взел от твоят храм.