Душата,
едва сдържа надеждата!
Сърцето, търка очи!
Иде пролет!
Всичко напъпва!
Проглежда!
Слънце, отвсякъде - пръска,
струи!
Черно бялата - зимата
парцалива се свива!
Черно бели надежди
топят се в капчука!
Иде Цветница!
Дъхава, свежа!
С дръзкият полъх на юга!
Ей, човече
скрит в пашкул на невярата!
Ей, премръзнали
ранни цветя!
Ей, ти полъх забравен,
побързай!
Да разпръснеш
боите в снега!
Топъл дъжд
по прозореца
стича се,
топли сълзи
на страдална душа.
Добрият Бог
чу молбите,
смили се!
И възкреси
отново света!
Цветница!
Живота, разлиства се!
Било, каквото било.
Всичко забравяме,
в живота улисани.
Ручей отнася
и последното зло!