StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,629
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,491
   Точки: 2,652,972
   Съобщения: 155,158
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,732

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Светлина

Вечерта навън отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява.

 

Вехнат на очите цветовете,

корените вън са от твоята душа.
Няма ги на светлината даровете,

сал се мрак разнесе,

куплението не вдига вечерта. 

 

Тръпнат често цветовете,

чакат за усмивка заранта.

Хлопа скръб по домовете,

що няма радост в мрака,

няма я слънчевата светлина. 

 

Сетне лъч показа се в шубрака,
огънят сърцето ти загря.

Усеща се познатият,
що цяла нощ го чакаш.

От капките роса образ се отлея,

неговият образ от твоите сълзи. 

 

Лъчът засвети от лицето,

знам я тази светлина.

Пак е синьо в небето,

душата синя е в твоите очи.

Пак е щастие по зарана,

щастие с твоите лъчи.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2019-09-25
прочитания: 38
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход