StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,163
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,127
   Точки: 2,670,130
   Съобщения: 184,097
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Светлина

Вечерта навън отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява.

 

Вехнат на очите цветовете,

корените вън са от твоята душа.
Няма ги на светлината даровете,

сал се мрак разнесе,

куплението не вдига вечерта. 

 

Тръпнат често цветовете,

чакат за усмивка заранта.

Хлопа скръб по домовете,

що няма радост в мрака,

няма я слънчевата светлина. 

 

Сетне лъч показа се в шубрака,
огънят сърцето ти загря.

Усеща се познатият,
що цяла нощ го чакаш.

От капките роса образ се отлея,

неговият образ от твоите сълзи. 

 

Лъчът засвети от лицето,

знам я тази светлина.

Пак е синьо в небето,

душата синя е в твоите очи.

Пак е щастие по зарана,

щастие с твоите лъчи.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2019-09-25
прочитания: 65
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход