Снегът вали
над дървета и къщи.
Над смълчани треви и поля.
Белота. Тишина.
И безкрайност.
Необятен е сякаш светът.
Една нова реалност в безвремие.
А денят е в цвят приказно бял.
Хоризонтът тъй странно
невидим е...
и със бяло небе се е слял.
Няма радост.
И няма печал.
Няма бурни емоции,страсти.
Тихи чувства,
без ярост и жар.
Отмаляла надежда и сън...
И творец да си...
днес си безсилен,
под небе, като странен
безцветен чадър.