Вали дъжда, вали
и драска по прозореца слънца
протягам да ги хвана, да отпия лъч от тях
но се разливат и изчезват в тишина.
Нощ е, а Луната ризата си е изпрала
и в полумесец гола се разхожда под дъжда
усмивката и някак се стопява, вяла
и става малка, толкова, че едва се вижда над света.
Вали! Надвиснала е буря над морето
подхвърля вятъра, като трески кораби заспали,
а по прозореца ми тичат хиляди слънца
от капките дъждовни в мечтите ми родени.