Разхожда се пролетта по горска поляна, 
ненадмината с багри в красива премяна. 
Погалва дърветата със цветна усмивка 
и прибавя на храстите различна боичка.

Дори цветята не залъгва с измама - 
измайсторява им украса преляна.
Първо с жълто дарява минзухара, 
после синьо на теменужката поставя.

На зюмбила намигва да играят на дама 
и постила за игра зеленина засмяна, 
но намръщва се ненадейно синчецът, 
неговата молба не бе добре разбрана.

Ох, и слънцето се притече да подсказва
и ново свободно място в гората им показва. 
Поляната облива се изведнъж в светлина 
и слънчевите зайчета се гонят там на свобода.