Небето просветлява, но се мръщи -
прозява се с финес през криви пръсти,
целува върховете на елите,
намята леден огън сред мъглите.
Сломен от горест бърза облак перест.
С невиждащи очи за тази прелест
бленува и несвестен, щур блуждае...
В простора пламнал за любов мечтае.
В предверието на света заставам.
Житейската си роба прекроявам.
Смирен, самотен пилигрим в безкрая -
навеки казвам \"сбогом\" днес на рая.