СИНЯ СВОБОДА

Изтеглят стъпките ми пътя

по билото на планината.

Цветенца пролетни край мен

сънуват слънцето

и плуват 

на вятъра в безтегловността;

с главици кимат и докосват

небцето меко на небето;

разпръскват дъхавите аромати

над острите връхчета на тревата,

прохождаща по изкривения гръбнак

на стария Балкан.

Сънуват пролетната си поляна,

а аз опиянен от мириса омаен

прекрачил пролетния праг,

вървящ от връх до връх,

с отворени очи сънувам любовта си.

Танцуват нежните цветенца с пътя

на леките ми стъпки под хипнозата,

танцуват и сънуват синята си свобода.

В усмивката ми слънчева

усмивките на малките цветчета

изплитат с танц на пролетта венеца.