Разбудиха ни лебедите бели
надигнахме глави изпод снега,
снежинките си тръгват остарели
ледът се пука в немощ и тъга.
Потоците под него песни са запели,
замаяна от сън изправя се трева.
Поклащат клоните дървета загрубели
и канят в танц зелените листа.
Високи преспите чела са свели
пред полъха на Пролетта.
Напети облаци са мястото си взели,
дъждец ръми живот и светлина.
Прелитат врани черни изгладнели
и за последно къпят се в снега.
При нас са лебедите долетели,
с любов поправят старите гнезда.